Великобритания вече не е сериозна държава
Каква Англия ще се появи след земетресението Brexit? Все още ли ще бъде обединена? Каква роля тя ще може да играе в Европа и света? Никой не знае отговорите. Но човек най-малко може да направи правдоподобни догатки, написа Мартин Уулф за Financial Times.
Един извод наподобява явен: Обединеното кралство, което светът си мислеше, че познава – устойчиво, прагматично и уважавано – го няма, може би вечно. Загубената известност не се възстановява елементарно. Най-важната промяна е при политическото водачество.Борис Джонсън, сериен мечтател в най-хубавия случай, е доста евентуално да стане министър председател. Лидер на опозицията е Джереми Корбин, чиято житейска пристрастеност е лявата антиамериканска политика. Доминиращата политическа мощ в страната е Найджъл Фараж – надарен демагог, захласнат от недолюбване на Европейски Съюз. Това не е политически актьорски състав за страна със постоянна и зряла народна власт.
Съществува и рискът от Brexit без договорка. Без основателна причина Народното събрание, който се счита, че е предан на напускането на Европейски Съюз, трижди отхвърли единствената договорка, която министър председателят Тереза Мей бе в положение да реализира. За евроскептичните тори аргументът видимо беше опълчването на ирландския „ бекстоп ” (запазване на свободния граничен режим сред Северна Ирландия и Република Ирландия с цената на оставане на Англия в европейския митнически съюз).
Те обаче упорстват, че този проект за попречване на твърда граница в Ирландия не е нужен. Във всеки случай той единствено би препятствал Обединеното кралство от подписване на търговски покупко-продажби, които са по-маловажни от поддържането на положителни връзки с Европейски Съюз – евентуално непостижими (с Китай и Индия) и даже обидни (със САЩ).
Страната е застрашена от Brexit без договорка – гмурване в непознатото, което ще изостри към този момент порочната игра на обвинявания в английската политика и сред Англия и Европейски Съюз. Фискалните опасности също са доста огромни.
Парламентът може да се опита да предотврати Brexit без договорка. Възможен излаз са парламентарните избори. Ако Джонсън ги трансформира в гласоподаване за Brexit без договорка и предложи нещо апетитно на Фараж, той евентуално ще обере всички гласове за Brexit, до момента в който тези за оставане в Европейски Съюз са разграничени. Това може да му обезпечи безапелационна победа. Тогава той ще може да комбинира Brexit без договорка с безотговорните обещания, които прави в акцията си за министър председател.Филип Хамънд, финансовият министър на Англия, сочи, че Brexit без договорка ще коства на хазната 90 милиарда паунда годишно. Данъчните съкращения на Джонсън може да костват още 20 милиарда паунда. Към това би трябвало да се прибавят някои амбициозни разходни проекти.
Съществуват и конституционни закани. Джонсън заплаши да приключи сесията на Народното събрание, с цел да му попречи да осуети Brexit без договорка. Това би означавало прелом против законодателната власт. Бившият министър председател Джон Мейджър заплашва да отнесе такава стъпка за правосъдно разглеждане. Това би основало конституционна рецесия – резултат от инжектирането на непознатото тяло на референдума в парламентарната система.По-големият въпрос е бъдещето на Англия. Brexit е британски националистически план. Четирите народи на Обединеното кралство могат в последна сметка да тръгнат по собствен път. Шотландия е най-очевидният евентуален напускащ. Наистина, независимостта ще коства по-скъпо на Шотландия, в случай че Англия е отвън Европейски Съюз, само че в такива обстановки хората не гласоподават безусловно рационално – помислете за британския писък за Brexit без договорка.
Северноирландците могат също да решат, че ще бъдат по-добре като част от Ирландия и Европейски Съюз, въпреки че шокът и за двете елементи на Ирландия би бил забележителен. Дори Уелс може в последна сметка да реши, че прегръдката на „ дребната Англия ” го задушава. Дори без разпад на Обединеното кралство, битката сред четирите народи за възвръщането на пълномощия от Брюксел сигурно ще е яростна.
Приемам, че Brexit – доста евентуално без договорка – в този момент е неминуем. Допълнителна причина за това е отвращението, което изпитват доста европейци сега. Фактът, че Джонсън разказа французите като „ лайна ” в скорошно изявление за Военновъздушни сили (впоследствие изрязано) е дълбокосмислен. Показателно е и, че членовете на Brexit партията в Европейския парламент обърнаха тил, когато звучеше Одата на насладата на Бетовен (химнът на Европа). Защо европейците биха толерирали такива хора, в случай че могат да избират?
Британците изиграха доста основна роля в света в предишното, само че какво би било независимото бъдеще на Англия в открит спор с Европейски Съюз? Един вид би бил да следва изолационистката политика на Съединени американски щати при Доналд Тръмп, евентуално като още един зложелател на Европейски Съюз. Опцията Корбин се допуска, че ще поддържа всеки теоретично ляв тиранин, който може да открие.
Може ли страна, която се люшка сред Айн Ранд и Лев Троцки да е фактор в света? Какво опрощение може да има за оставането й като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации? Това, което се случва не прилича на сериозна страна. Изводът е, че Англия към този момент не е такава.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
Един извод наподобява явен: Обединеното кралство, което светът си мислеше, че познава – устойчиво, прагматично и уважавано – го няма, може би вечно. Загубената известност не се възстановява елементарно. Най-важната промяна е при политическото водачество.Борис Джонсън, сериен мечтател в най-хубавия случай, е доста евентуално да стане министър председател. Лидер на опозицията е Джереми Корбин, чиято житейска пристрастеност е лявата антиамериканска политика. Доминиращата политическа мощ в страната е Найджъл Фараж – надарен демагог, захласнат от недолюбване на Европейски Съюз. Това не е политически актьорски състав за страна със постоянна и зряла народна власт.
Съществува и рискът от Brexit без договорка. Без основателна причина Народното събрание, който се счита, че е предан на напускането на Европейски Съюз, трижди отхвърли единствената договорка, която министър председателят Тереза Мей бе в положение да реализира. За евроскептичните тори аргументът видимо беше опълчването на ирландския „ бекстоп ” (запазване на свободния граничен режим сред Северна Ирландия и Република Ирландия с цената на оставане на Англия в европейския митнически съюз).
Те обаче упорстват, че този проект за попречване на твърда граница в Ирландия не е нужен. Във всеки случай той единствено би препятствал Обединеното кралство от подписване на търговски покупко-продажби, които са по-маловажни от поддържането на положителни връзки с Европейски Съюз – евентуално непостижими (с Китай и Индия) и даже обидни (със САЩ).
Страната е застрашена от Brexit без договорка – гмурване в непознатото, което ще изостри към този момент порочната игра на обвинявания в английската политика и сред Англия и Европейски Съюз. Фискалните опасности също са доста огромни.
Парламентът може да се опита да предотврати Brexit без договорка. Възможен излаз са парламентарните избори. Ако Джонсън ги трансформира в гласоподаване за Brexit без договорка и предложи нещо апетитно на Фараж, той евентуално ще обере всички гласове за Brexit, до момента в който тези за оставане в Европейски Съюз са разграничени. Това може да му обезпечи безапелационна победа. Тогава той ще може да комбинира Brexit без договорка с безотговорните обещания, които прави в акцията си за министър председател.Филип Хамънд, финансовият министър на Англия, сочи, че Brexit без договорка ще коства на хазната 90 милиарда паунда годишно. Данъчните съкращения на Джонсън може да костват още 20 милиарда паунда. Към това би трябвало да се прибавят някои амбициозни разходни проекти.
Съществуват и конституционни закани. Джонсън заплаши да приключи сесията на Народното събрание, с цел да му попречи да осуети Brexit без договорка. Това би означавало прелом против законодателната власт. Бившият министър председател Джон Мейджър заплашва да отнесе такава стъпка за правосъдно разглеждане. Това би основало конституционна рецесия – резултат от инжектирането на непознатото тяло на референдума в парламентарната система.По-големият въпрос е бъдещето на Англия. Brexit е британски националистически план. Четирите народи на Обединеното кралство могат в последна сметка да тръгнат по собствен път. Шотландия е най-очевидният евентуален напускащ. Наистина, независимостта ще коства по-скъпо на Шотландия, в случай че Англия е отвън Европейски Съюз, само че в такива обстановки хората не гласоподават безусловно рационално – помислете за британския писък за Brexit без договорка.
Северноирландците могат също да решат, че ще бъдат по-добре като част от Ирландия и Европейски Съюз, въпреки че шокът и за двете елементи на Ирландия би бил забележителен. Дори Уелс може в последна сметка да реши, че прегръдката на „ дребната Англия ” го задушава. Дори без разпад на Обединеното кралство, битката сред четирите народи за възвръщането на пълномощия от Брюксел сигурно ще е яростна.
Приемам, че Brexit – доста евентуално без договорка – в този момент е неминуем. Допълнителна причина за това е отвращението, което изпитват доста европейци сега. Фактът, че Джонсън разказа французите като „ лайна ” в скорошно изявление за Военновъздушни сили (впоследствие изрязано) е дълбокосмислен. Показателно е и, че членовете на Brexit партията в Европейския парламент обърнаха тил, когато звучеше Одата на насладата на Бетовен (химнът на Европа). Защо европейците биха толерирали такива хора, в случай че могат да избират?
Британците изиграха доста основна роля в света в предишното, само че какво би било независимото бъдеще на Англия в открит спор с Европейски Съюз? Един вид би бил да следва изолационистката политика на Съединени американски щати при Доналд Тръмп, евентуално като още един зложелател на Европейски Съюз. Опцията Корбин се допуска, че ще поддържа всеки теоретично ляв тиранин, който може да открие.
Може ли страна, която се люшка сред Айн Ранд и Лев Троцки да е фактор в света? Какво опрощение може да има за оставането й като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации? Това, което се случва не прилича на сериозна страна. Изводът е, че Англия към този момент не е такава.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ